Миджур

Струва си отбивката

Първенецът на Западна Стара планина и на Сърбия, а докато граничните съоръжения не падат в началото на 90-те, тук изобщо не се е ходило. Затова и досега изглежда неизползван: дълги тревни била, изворите на Лом и Тимок право под вас и почти никой друг. От което и да е българско начало е цял ден, а пътищата до тези начала са лоши.

Разказ

Предистория

Два подхода от българска страна и нито един не е между другото. От Чупрене седемнайсеткилометров черен път нагоре по Чупренска река стига до хижа Горски рай на 1 450 м и иска висока проходимост; пеша са малко над девет километра нагоре по Манастирка по една от две екопътеки. От хижата маркирана пътека пресича биосферния резерват Чупрене — едно от последните места в България, където гнезди глухар — до главното било, после върви на югоизток през Остра чука и Оба с 2 033 м до седловината при граничен камък 336, където извират и Лом, и Тимок. Оттам е около час нагоре по северозападния склон. Сметнете четири часа и половина от хижата.

От Горни Лом линията е по-къса и по-стръмна: хижа на 840 м, на седем километра над селото в бивша гранична застава, после два до три часа тежко изкачване до същата седловина.

Самата планина е трева от три страни и стръмна скална стена на север, която катерачите използват. Върховата зона е защитена местност от 2009 г. заради алпийската си флора. Границата минава по върха; Сърбия не иска разрешително, а от сръбска страна хората се качват от Бабин зуб и Топли до. В ясен ден празнотата е целият смисъл — това е най-малко ходеното било над две хиляди метра в страната.