Медни рид

Струва си отбивката

Медни рид се копае за мед от II хилядолетие пр.Хр. — един от по-старите метални пейзажи в Европа, между Созопол и Приморско, с курорти от двете си страни. Няма посетителски център, няма маркиран маршрут до тракийските обекти и почти няма табели. Идвайте заради дъбовата гора и гледката надолу над залива, а археологията приемете като бонус.

Разказ

Предистория

Ридът върви от северозапад на югоизток осемнайсет-двайсет километра и е три до пет напряко, с Бакърлъка на 376 м за най-висока точка — старото турско име на върха, което често се използва и за целия рид. Изграден е от андезит и туф, а медната руда е концентрирана в северната половина. Рудник „Росен“ вади тази руда, докато не затваря през 1995 г., последен в редица, стигаща три и половина хиляди години назад.

По височините стоят четири тракийски укрепени обекта — Атия, Бакърлъка, Лободово кале и Малкото кале — от които само Малкото кале е системно разкопавано, между 1973 и 1977 г. Малка защитена местност от малко над седем ха покрива самия Бакърлък.

Гората е дъб, габър и липа, а ридът е признато орнитологично място с около 172 вида птици. Югоизточният му край влиза в резерват „Ропотамо“. Достъпът е от селата по склоновете му — Росен, Равадиново, Атия, Веселие — по горски пътища. Вземете карта и очаквайте сами да решавате на разклоните; това е тихият хинтерланд на много шумен бряг и през август тук почти никой не се качва.