Маслен нос

Струва си отбивката

Носът южно от устието на Ропотамо е защитен заради скалните си образувания, абразионните си коридори — наричани тук фиорди — и пещерите си, включително една, кръстена на тюлените монаси, които вече ги няма тук. За разлика от резервата навътре, не е затворен: по него може да се ходи. Пътека, която да заслужава името, няма, вода няма, сянка няма, а брегът при вълнение е наистина опасен.

Разказ

Предистория

Природната забележителност покрива около седемнайсет и половина ха и е обявена през 1973 г. заради скалните образувания, фиордите и тюленовата пещера в местността Маслен нос. Средиземноморският тюлен монах е използвал българския бряг в рамките на човешката памет и днес се смята за изчезнал тук; пещерата пази името.

Това, което е поело нататък, са прилепите. В морските пещери тук са регистрирани тринайсет вида, а големите колонии ги има само през юни и юли, тоест точно когато наоколо има най-много хора. Влизането в пещерите е забранено. Околната защитена местност, която покрива над седемстотин ха и стига навътре до Бегликташ, забранява ново строителство и голи сечи, но изрично разрешава къпането на пясъчната ивица, така че плажовете тук са законни по начин, по който ропотамският не е.

На самия нос са останките от крепост с антична и средновековна дата, обявена за паметник на културата с национално значение и изобщо непредставена. На върха на носа има фар. Достъпът е пеша откъм Бегликташ или по брега и отнема повече, отколкото картата подсказва, защото теренът е накъсан. Тръгвайте рано, носете вода и стойте далеч от ръбовете: абразионните коридори са подкопани, неоградени и по-дълбоки, отколкото изглеждат.