Мальовица

Струва си отбивката

С 2 729 м Мальовица не е сред най-високите в Рила, но е най-разпознаваемата — стръмна гранитна пирамида в горния край на собствената си долина и тренировъчен терен на българското планинарство от средата на миналия век. От хижата на около 1 960 м преходът е три до четири часа нагоре и два до три надолу по утъпкана пътека, с каменист последен участък. По летния маршрут няма катерене, но краката трябва да са сигурни.

Разказ

Предистория

Пътят по долината се качва от Говедарци до малък ски център на около 1 730 м и там колите спират. Хижата е още половин час по-нагоре, на приблизително 1 960 м, точно на горната граница на гората, а от терасата ѝ върхът е очевидното островърхо нещо в горния край на циркуса. Българският алпинизъм на практика започва по стените наоколо; алпийското училище в долината обучава няколко поколения катерачи, включително участници в хималайските експедиции на страната.

Обикновеният маршрут е пътека, а не катерене. Качва се през поляни и камъни до рамото, после се застръмнява в скални стъпала за последната част — нищо, което да иска въже през лятото, но достатъчно, че да ползвате ръце и да искате сухо време. Три до четири часа нагоре е реалистично за човек, който ходи редовно; слизането е по-бързо за краката и по-тежко за коленете.

Мальовица е и възел. От билото маркирани пътеки вървят на североизток към Седемте рилски езера и на югозапад надолу към Рилския манастир, което я прави стандартния първи ден от преход, а не просто връх. Това значи и че хижата се пълни в сезона. През юни в улеите под върха често още има сняг, а скалните стъпала са значително по-лоши мокри, отколкото сухи.