Магура

Струва си отбивката

Танцьори, ловци, маскирани фигури и разчитане на годината, нарисувани по стените с вкаменени прилепни изпражнения, в диапазон от късната каменна до ранната желязна епоха. Едно да е ясно, преди да шофирате дотук: галерията с рисунките е затворена от 2019 г. и това, което ви показват, е прожекция. Вземете яке — вътре е около 12 °C през цялата година.

Разказ

Предистория

Магура навлиза около два километра и половина в хълма над Рабиша, в зали, в които би се побрала църква — една от тях е дълга над 200 м — с паднал сталагмит, наречен Падналия бор, проснат 11 м по пода, и колона, висока над 20 м. Студено, мокро и хлъзгаво е, осветлението е постоянно, а обиколката с водач трае час и излиза от другата страна на хълма спрямо мястото, откъдето сте влезли.

Известността на пещерата стъпва на повече от 700 рисунки, направени не с пигмент, а с прилепно гуано, нанесено върху скалата и вкаменило се там. Датират се от късната каменна до ранната желязна епоха и показват лов, танци, фигури с маски, животни и геометрични знаци; едно от паната се чете като слънчев календар, макар че това тълкуване принадлежи на обекта, а не на някакъв консенсус.

И не можете да ги видите. Галерията с рисунките, на около 375 м навътре, е затворена с административна заповед през 2019 г., след като плесен, свързана с посетителите, осветлението и променения микроклимат, започва да разяжда изображенията; желязна решетка днес я държи затворена за всички освен за изследователи и снимачни екипи. Вместо нея в друга зала върви прожекция, а на входа има фотоизложба. Голяма част от рекламата не е догонила това и затова хората пристигат с други очаквания. Вярно е и друго, което се рекламира по-малко: изба отлежава пенливо вино в една от галериите от около половин век и продължава.