Люлин

Струва си отбивката

В София всички гледат на юг към Витоша и забравят билото от западната страна на котловината. Люлин е дълъг около двайсет километра и най-високата му точка е Дупевица, 1 256 м — хиляда метра по-ниско от съседа си, свързан с него през Владайския проход и достъпен с обикновени градски автобуси. Букови гори, два малки манастира и в делничен ден почти никой.

Разказ

Предистория

Люлин дели Софийската котловина от Пернишката — двайсет километра от северозапад на югоизток и дванайсет-тринайсет напряко, а Владайската седловина го свързва с Витоша в югоизточния му край. Автомагистрала „Струма“ го пресича през Бучинския проход, а старият път I-6 минава през Владая, така че е обграден от движение и въпреки това вътре е тихо.

Тъй като е по-нисък, ходенето е друго: широколистна гора вместо смърч, без сняг през много по-голяма част от годината и достатъчно полегат, за да се направи в един следобед без планиране. По склоновете му стоят два манастира, част от пръстена малки обители около София, които се събират под името Софийска Света гора.

Практичното предимство е, че градският транспорт на София стига до подножието му от западните квартали и от Банкя — без кола и без ранно ставане. Като планина няма да се мери с това отсреща. Като място, на което да излезете от града за три часа в делничен ден, е по-добър от Витоша именно защото на никой друг не му е хрумнало.