Лале Баир

Струва си отбивката

Нисък хълм на задния път от квартал „Меден рудник“ към Твърдица, с цялата влажна зона Мандра–Пода, разстлана отдолу, морето отвъд и Бургас и Крайморие от другата страна. Не струва нищо, качването от края на асфалта е петнайсет минути и това е единственото място, от което географията на града и езерата му става веднага ясна.

Разказ

Предистория

Името значи хълм на лалетата, макар местните да му казват хълма на любовта, и доскоро единствените посетители са били влюбени двойки и ловци. Осемдесет и осем метра над водата е и стои под правилния ъгъл: Пода право отдолу, Узунгерен отстрани, дългото рамо на Мандра навътре в сушата, Вая се вижда в далечината на северозапад, а морето пълни източната половина от гледката.

Самият хълм не е защитен; всичко, което се вижда от него, е. Уредбата е странна и точно затова мястото работи — получавате прегледа, без да безпокоите нищо, а в ясна октомврийска сутрин прелетът на грабливите птици минава на нивото на очите.

Стигането е уловката. Хванете пътя от „Меден рудник“ към Твърдица и на около триста метра след стената на язовира от него тръгва черен път към хълма. Спрете там, където свършва асфалтът, и вървете пеша; пътят е разбит и по-лош след дъжд. Петнайсет минути нагоре. С автобус значи слизане на Твърдица и половин час ходене. Горе няма нищо — няма пейка, на която да се разчита, няма вода, няма сянка, — така че носете каквото ви трябва и тръгвайте рано, преди маранята да се вдигне над водата.