Варненско езеро

Струва си отбивката

По-скоро нещо за разбиране, отколкото място за посещение. Варненското езеро е най-дълбокият лиман по крайбрежието, отворен към морето с канал, прокопан между 1906 и 1909 г., който го осолява за няколко години, и днес работи като пристанище на града. На северния му бряг през 1972 г. е открит златният некропол. Гледката от Аспарухов мост е онази, която си струва.

Разказ

Предистория

С около деветнайсет кв. км вода и най-много деветнайсет метра дълбочина Варненското езеро е най-голямото по обем и най-дълбокото от черноморските лимани — удавена речна долина, а не езеро в обичайния смисъл. До XX век двукилометрова пясъчна коса го затваря; водата е сладка и риболовът е добър. Каналът от 1906–09 г. сваля нивото с около 1,4 м и пуска морето вътре. През 1976 г. следва по-дълбок канал, а над него е хвърлен Аспарухов мост.

Втори канал върви на запад към Белославското езеро, за да могат океанските кораби да стигат до вътрешното пристанище. Варна-изток, Варна-запад, пристанището за дървен материал и електроцентралата са все по тези брегове. Дъното носи дебела сероводородна кал, част от която се вади като лечебна.

Причината изобщо да го има в пътеводител е на северния бряг. През 1972 г. изкоп за кабел там се врязва в халколитния некропол, чието злато днес пълни зала в археологическия музей в града. Застанете на моста с крановете в единия край и открито море в другия и логиката тук да се заселят преди шест и половина хиляди години не е трудна за проследяване.