Поморийско езеро

Струва си отбивката

Лагуната зад Поморие още е разделена на изпарителни басейни и още се работи, и точно затова птиците са тук — голи брегове и плитка саламура вървят на рибарки, саблеклюни и кокилобегачи по-добре от какъвто и да е подреден резерват. Зелени Балкани поддържат посетителски център на южния бряг с телескопи, насочени към колониите. Късна пролет за гнезденето, август до октомври за прелета и зимата за фламингото.

Разказ

Предистория

Поморие някога е било остров; две пясъчни коси го връзват за сушата и оставят зад себе си тази свръхсолена лагуна — около 8,5 кв. км, рядко по-дълбока от метър. Сол тук се добива от доста над две хиляди години по метода, наречен на античното име на града, Анхиало: морска вода се пуска в единия край, минава бавно през верига плитки басейни, докато се концентрира, и се загребва на ръка в другия. Музеят на солта до нея, отворен от 2002 г., поддържа около два хектара работещи басейни и е единственият музей от този вид в Югоизточна Европа.

Лагуната става защитена местност през 2001 г. и Рамсарско място през 2002 г. Списъкът ѝ с птици е доста над двеста вида и тя е едно от главните места в България за гнездене на гривеста рибарка, малка рибарка, саблеклюн, кокилобегач и бял ангъч. От 2010-те розовото фламинго зимува тук в количества, немислими преди едно поколение.

Посетителският център е в южния край, до Музея на солта: около 2 € вход или 3 € за двете, с тераса, наблюдателни тръби и изложба. Отворен е целогодишно, но от октомври със зимно работно време и затворен в неделя и понеделник. Пясъчната коса, която затваря лагуната на север, е дълга разходка по тъмен, богат на желязо пясък — хубава на зазоряване, открита и без сянка към десет.