Мандра

Струва си отбивката

Мандра е третото от бургаските езера и онова, което никой не снима. До 1963 г. е открита полусолена лагуна, свързана с морето; после язовирна стена я затваря, тръстиките и плитчините с пеликаните изчезват и на тяхно място идва сладководен язовир. Въпреки това остава едно от най-важните зимовища в България, с преброявания на кафявоглави и качулати потапници в десетки хиляди, и е най-добро в месеците, в които никой не идва.

Разказ

Предистория

Османски регистър от 1493 г. го нарича Кьорфез, залива, а Константин Иречек през 1884 г. го описва като дълго десет километра и широко един до два, отворено към морето. Речни корекции и диги влизат през 30-те години; стената идва през 1963 г. Водната площ днес е около хиляда и триста хектара, захранвана от четири реки — Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска — и обслужва промишленост и напояване не по-малко от птиците.

Каквото е изгубило в местообитания, отчасти е върнало в мащаб. Регистрирани са над двеста и петдесет вида; орнитологично важното място Мандра–Пода покрива близо шест хиляди хектара и изброява 245. Сезонът е зимата: малък корморан и къдроглав пеликан, червеногуша гъска, голяма белочела гъска в десетки хиляди и най-големите в страната преброявания на поен и тундров лебед. За разлика от Атанасовското, то не е Рамсарско място, макар да е зона по Натура 2000 и по двете директиви.

Трудното е достъпът. Езерото има промишленост по северния си бряг и тръстика по останалия, и никаква собствена посетителска инфраструктура. Работят три места. Пода, при оттока, има кула и хора. Лале баир, хълм на пътя от Меден рудник към Твърдица, дава целия му размах от осемдесет и осем метра височина. А устието на Изворска река, защитена местност от сто и петдесет хектара, е на половин час пеша от село Димчево за онези, които са готови да се потрудят.