Атанасовско езеро

Струва си отбивката

Плитко солено езеро, разрязано от пътя за Бургас, половината резерват и половината действащи солници, и най-доброто място в страната за наблюдение на прелета. В края на август над това място минават над две трети от европейската популация на белия щъркел. Може и да седнете в безплатните басейни с луга и кал в южния край, което е горе-долу най-бургаският възможен следобед.

Разказ

Предистория

Езерото е дълго около 9,5 км и широко 4,3 и почти никъде не е по-дълбоко от метър. Сол тук се добива от 1906 г.; около 1 690 ха още са разделени на басейни и дават нещо като четирийсет хиляди тона морска сол годишно. Северната половина става резерват през 1980 г. и Рамсарско място през 1984 г., а работещата и защитената половина се оказват в услуга една на друга — фламингото, саблеклюните и рибарките искат точно голите, солени и плитки условия, които произвежда индустрията.

Списъкът на птиците стига до около 316 вида, някъде седемдесет процента от всичко регистрирано в България, включително четиринайсет световно застрашени. Причината е Виа Понтика: реещите се птици са притиснати между планините и морето и минават оттук в количества, които трудно се вярват, докато не застанете под тях. Пикът е от края на август в септември, с бели щъркели, пеликани, осояди и орли.

Три места, към които да се цели. Точката, повдигнато място на северната дига до бариерата на солниците, е традиционният наблюдателен пункт и този, който ползват орнитолозите. Малко укритие на западния бряг, до бензиностанцията на пътя за Поморие, е безплатно, но се заявява предварително през регионалната инспекция по околната среда и водите. В южния край басейните с луга и лечебната кал са отворени за всеки, безплатни, достъпни с кола или по плажа — обичайният съвет е двайсет до трийсет минути в саламурата, а тя е силно нещо.