Кръстата казарма

Струва си отбивката

Осман Пазвантоглу, който върти Видин като почти независим владетел, поръчва тези казарми през 1801 г. върху градината на стария дворец. Планът е гръцки кръст — четири крила, четири вътрешни двора, около 1 260 кв. м застроена площ, — което е странна форма за казарма и вероятно е причината сградата да надживее предназначението си. От 1969 г. в нея е етнографската сбирка на Видин.

Разказ

Предистория

Пазвантоглу е османски управител на хартия и бунтовник на практика, и за две десетилетия около 1800 г. Видин на практика е негова държава, която сече монети и воюва срещу султана. Казармата настанява четири отделни части под негово начало, сред тях еничари, а покрит дървен мост я свързва с оръжейница наблизо. В двора някога стои часовникова кула, която я няма.

След 1878 г. българската държава я ползва за съдебна палата, а после за войскова казарма, което е обичайният начин такива сгради да оцеляват: като са полезни на следващия. Реставрирана е между 1965 и 1967 г. и превърната в музей. По-голяма реставрация с европейски средства приключва в началото на 2013 г.; за година старите пукнатини се отварят наново, покривът пропуска вода и оттогава сградата е стояла и затворена.

Етнографската експозиция, на място от 1969 г., покрива традиционната култура на Видинско от края на XIX век до 20-те години на XX — обредни и всекидневни носии, и раздел за градското облекло и домашните предмети, който показва каква част от материалния живот на Видин е дошла нагоре по Дунав, а не от вътрешността. Надписите са на пет езика.