Козлодуй (остров)

Струва си отбивката

Дванайсет километра топола и пасище в реката срещу Козлодуй, отрязани от брега с ръкав, широк двеста-триста метра, през който минава малък стопански ферибот. Има блато от петнайсет хектара, гнездят гъски и патици, а цялото стои три-четири метра над водата. Това е нещо, което се гледа от брега и се знае, а не дестинация.

Разказ

Предистория

Островът върви от 689,5-и до 701-и километър на Дунав: издължен, по-широк в западния край и стесняващ се на изток, до около 1,2 км в най-широкото. Изграден е от чакъл и пясък с дебелина петнайсет до двайсет метра, вдига се до 28,4 м надморска височина и само три-четири над реката. По-голямата му част е залесена с канадска топола; останалото е пасище и обработваема земя, с блато от около петнайсет хектара. Когато Дунав се вдигне, ниските части потъват. Най-тясното място на ръкава между него и българския бряг е 220 м, а през него работи малък ферибот за селскостопанска техника. Нагоре по течението е по-малкият български остров Сврака; на север — румънският остров Копаница.

Едно нещо си струва да се изясни, защото общото име кани към грешка: хората на Ботев слизат при самия Козлодуй, на брега, а не на острова. Паметникът на слизането и параходът „Радецки“ са в града и посещението всъщност се случва там.

Данните за площта на острова се разминават силно между източниците; българската географска литература дава около шест кв. км, което го поставя втори сред българските дунавски острови след Белене.