Козарника (община Димово)

Струва си отбивката

Най-долните пластове тук са датирани към около 1,4 милиона години и от тях излизат зъб на хоминин и няколко кости с нарези, които изглеждат нанесени умишлено в поредици. Ако датировката издържи, това е най-ранното свидетелство за хора в Европа и говори за балкански път на излизане от Африка, а не за онзи през Гибралтар. Разберете за какво идвате: разкопки, на които нищо не е подготвено за посетители.

Разказ

Предистория

Козарника е пещера от около 210 м в скалите на два километра западно-югозападно от Гара Орешец, встрани от пътя към Белоградчик, до която се стига по стръмна пътека от няколкостотин метра. Копаенето започва през 1984 г., а от 1996 г. върви като съвместен българо-френски проект между Археологическия институт в София и института за кватернера в Бордо, ръководен от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели.

Значение имат две групи находки. Горните са къснопалеолитна индустрия от приблизително XXXVII–XXXIV хилядолетие пр. Хр., която не прилича на нищо от българските си съвременници в Бачо Киро и Темната дупка, а много повече на западноевропейски култури от няколко хиляди години по-късно. Долните са спорната награда: зъбът, врязаните кости и датата от 1,4 милиона години. Белезите по костите са разчетени като умишлени, което би отместило символното поведение с цял порядък назад — и спорът за тях не е приключил.

Има и трета нишка, на която се обръща по-малко внимание. Късноплейстоценските пластове държат птичи кости от четирийсет и три вида, включително четири, които вече не живеят в България — тетрев, бяла яребица, полярна сова и червеноклюна гарга — в съчетания, каквито днес не съществуват никъде на земята. Полярни сови и кеклици са деляли тази долина.