Ком

Струва си отбивката

2 016 м над Берковица, с Дунавската равнина, разстлана на север — градът в краката ви, Монтана и язовир Огоста на трийсет километра навън. Това е западният край на Ком–Емине, билният маршрут, който пресича България до Черно море, така че половината хора тук започват нещо дълго. Като еднодневен излет са прости два часа от хижата по трева.

Разказ

Предистория

Ком е първенецът на Берковска планина, един от дяловете на Западна Стара планина: заоблен тревист връх със стръмен каменист северен и полегат южен склон, който образува късо било от запад на изток заедно със Среден и Малък Ком. Петнайсет километра асфалт се качват от Берковица до хижа Ком и повечето преходи започват оттам; пеша пътят отнема около три часа и половина, което е загубена сутрин.

От хижата маркираната пътека пресича седловината между Малък и Среден Ком и после завива на запад по билото — около два часа, без трудности и без нищо, зад което да се скриете, ако времето се обърне. По-дълги пътища нагоре има от прохода Петрохан, около три часа и половина по червената маркировка на Ком–Емине, и от селата Комщица и Гинци, около три.

Гледката на север е същината. Иван Вазов пише стихотворение за нея, а до върховия знак има каменна плоча с релефния му портрет и стихове от него — малък, леко надут паметник, който въпреки това е честен отговор на това, което се вижда оттам.