Кърджали

Струва си отбивката

Стената е важното: 103 м бетонна сводово-гравитачна стена, тип, необичаен за България, точно над Кърджали, а градът живее под нея. Зад нея Арда се подпира на двайсет километра през гола вулканична местност, която не прилича на нищо друго в България. Двайсет и четири села потъват при напълването. За посетители няма нищо направено; гледа се от пътя.

Разказ

Предистория

Строежът започва през 1957 г. и язовирът влиза в експлоатация през 1963 г., макар работата по по-широката схема да продължава и през 70-те. Проектът е бетонна сводово-гравитачна стена, висока 103,5 м и дълга 344 — необичайно тук, където повечето големи язовири са земнонасипни или чисто гравитачни, — а инженерингът е достатъчно труден, че при нестабилна скала и разломи, които заплашват да спрат работата, да бъдат докарани съветски и френски специалисти.

Това, което задържа, е около 497 млн. куб. м от Арда, разпрострени на тринайсет и половина кв. км и стигащи двайсет километра нагоре по течението. Двайсет и четири села в Кърджалийско и Ардинско са залети. Централата под стената върти четири турбини за 106 мегавата, а това е най-горният от трите големи язовира на Арда.

За посетителя привлекателното е пейзажът, а не инженерството. Това са Източните Родопи: ниски, сухи, вулканични, с риолитови скали над зелена вода и много малко дървета. Ръкави на езерото влизат навътре в хълмовете и се виждат най-добре от крайбрежния път или от билото над стената. Късната светлина е моментът, в който тази местност работи — скалата става оранжева, а водата черна.