Калиакра

Струва си отбивката

Носът е острие от червеникава скала, което влиза около два километра в Черно море със седемдесетметрови отвеси от двете страни и крепостна стена, изтеглена през най-тясното място. През XIV век тук е седалището на деспотството на Добротица. Днес е резерват, път, параклис и много добра разходка. Късният следобед е когато скалата наистина става червена, а не просто топла.

Разказ

Предистория

Носът се използва поне от IV век пр. Хр., когато на него стои тракийското селище Тиризис. Върхът му идва през XIV век при Добротица, който управлява това крайбрежие оттук, сече собствени монети и държи галери отдолу. Османците го превземат през 1393 или 1394 г. Запазени са основи, цистерни и участъци стена, а не изправени сгради — драмата е изцяло в мястото.

Паметник до входа отбелязва легендата за четирийсетте девойки, за които се разказва, че вързали косите си и влезли в морето, вместо да бъдат отведени. Документална основа няма. Историята е пораснала на мястото и се разказва на всяка спирка по носа.

Целият нос е природен и археологически резерват от 1960 г. — около 687 ха, включително ивица море, с над четиристотин растителни вида, от които близо петдесет са редки или защитени. Стои под Виа Понтика, така че есента над него минават грабливи птици и щъркели, а обикновените делфини са редовни под отвесите. Параклис „Свети Никола“ е построен на самия край през 1993 г. Идвайте късно: светлината след пет прави с желязото в скалата нещо, което обедът не може.