Еврейско гробище в Карнобат

Струва си отбивката

Около петдесет декара склон извън Карнобат с близо хиляда мраморни и каменни надгробия, с надписи на иврит, ладино, френски, немски и български. Най-ранното разчетено е от 1598 г. Градският музей го описва като един от най-значимите големи средновековни некрополи на Балканите и сред най-ранните сефарадски гробища. Почти никой не го посещава.

Разказ

Предистория

Сефарадите, прогонени от Испания през 1492 г., стигат османските Балкани в рамките на едно поколение и Карнобат е едно от местата, на които се заселват. Некрополът расте четири века и е системно изследван за последен път от екип учени между 1991 и 1995 г. Не всички гробове са описани и не всички епитафии са прочетени.

Самите камъни са интересното. Повечето са мрамор, докаран от Малко Търново, сто и петдесет километра на юг, което за провинциална общност е сериозна заявка. Най-старите носят изсечени знаци, които сочат пола, образованието или занаята на погребания: мастилница и перо, игла, ножици, колан, катарами, цветя. Разчитането им е кратък курс по това кои са били евреите на градчето.

Състоянието е каквото се очаква от нефинансиран обект без оцеляла общност, която да се грижи за него: паднали камъни, висока трева, без пътека и без табло. Ходете в ранна пролет или късна есен, с боти, и се дръжте както във всяко гробище. Градският музей, който стопанисва обекта заедно с часовниковата кула, хамама и старата джамия, е мястото, на което да се попита предварително — той е на улица „Алекси Нейчев“ и отваря по предварителна заявка, а къщата музей на улица „Димитър Полянов“ работи в делнични дни.