Народен театър „Иван Вазов“

Струва си отбивката

Неокласическата фасада с Аполон и музите по фронтона е снимката, която всеки прави в София, а градината и фонтанът пред нея са мястото, където градът сяда в топла вечер. След мръкване, с осветена фасада, е по-добрият час. Влизането вътре е по-трудно, отколкото изглежда — вижте забележката по-долу.

Разказ

Предистория

Първо се появява трупата. През 1904 г. министърът на просвещението Иван Шишманов превръща частната трупа „Сълза и смях“ в държавен театър, а сградата е поръчана на виенското дружество на Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които са вдигнали театри в половин Централна Европа. Завършена е през 1906 г. и отваря на 3 януари 1907 г. с 848 места и таванна и стенна живопис от виенския художник Рудолф Фукс.

Разрушаван е два пъти. Пожар по време на представление в началото на 1923 г. отнася сцената, част от салона и гардероба; германският архитект Мартин Дюлфер го възстановява и през 1929 г. театърът отваря отново със съвременна сценична механизация и 1 236 места. Бомбардировка на 10 януари 1944 г. изкъртва част от салона и южното крило и трупата прекарва години другаде до реконструкцията от 1949 г.

Последното голямо преустройство, от българския архитект Иван Томов между 1972 и 1976 г., връща екстериора от 1907 г., като тихомълком вкарва земетръсоустойчив бетонен скелет, камерна зала и подземен склад за декори. Днес работят три сцени: голямата зала с 780 места, камерна със 120 и пространство на четвъртия етаж с 90. Името е на Иван Вазов, който направи повече от всеки друг, за да има новата държава литература.