Свети Четиридесет мъченици

Струва си отбивката

Това е най-близкото до национален реликварий, което България има, и е малка, ниска, лесна за подминаване сграда в подножието на Царевец. Вътре са три каменни колони с надписи, носещи едни от най-старите български писмени редове, с които разполагаме, и гробовете на средновековната династия, която ги е поставила там. Двайсет минути, ако четете колоните; десет, ако не.

Разказ

Предистория

Иван Асен II строи църквата след битката при Клокотница през март 1230 г., където разбива владетеля на Епир и прави Търново водещата сила на Балканите. Победата той записва сам, изсечена върху колона, която и днес стои вътре. До нея поставя два по-стари камъка, донесени нарочно: колона на хан Омуртаг от IX век, чийто надпис описва дворец на Дунав и после рязко обръща към краткостта на живота, колкото и да е бил голям; и граничен стълб от времето на Крум. Смисълът е бил да събере три века български владетели в едно помещение.

Гробовете са другата причина да се дойде. Погребение, открито тук през XX век, обикновено се отъждествява с Калоян, убит пред Солун през 1207 г., а се приема, че църквата пази и Иван Асен II и жена му Анна-Мария. За страна, чиято средновековна държава е била заличена за петстотин години, това телата и почеркът да са в една и съща сграда значи повече от архитектурата.

После — втори пласт: на 22 септември 1908 г. тук е прочетен манифестът, който слага край на формалното подчинение на България на султана, и затова датата и тази църква са свързани във всеки учебник. Самата сграда е била блъскана, преустройвана, повреждана и възстановявана многократно, така че не очаквайте градеж от XIII век навсякъде, където погледнете. Колоните са истинското.