Църквата Свети Кръст

Струва си отбивката

Бургас има арменска общност от XVI век и това е нейната църква: каменна сграда от 1853 г. на улица „Михаил Лермонтов“, вдигната на мястото на по-ранния дървен параклис „Сурп Степанос“. Еднокорабна по арменския обичай, с голям притвор и камбанария, облицована с каменни плочи, и обявена за паметник на културата от 1970 г.

Разказ

Предистория

Записът за арменци, заселващи се в Бургас, стига до 1549 г. Пътешественици описват дървен параклис, посветен на Сурп Степанос, тук през 1673 г.; дървена църква се вдига през 1748 г., а сегашната каменна, Сурп Хач — Светия кръст, — я замества през 1853 г. Първото училище на общността отваря през 1860 или 1861 г.

Сградата е в арменската традиция, а не в българската: един кораб и едно неразделено пространство, с притвор с истински размер пред него и камбанария, и фасада, облицована с дялани каменни плочи. Преправяна е доста през годините. Обявяването ѝ за паметник на културата идва през 1970 г.

В двора, от северната страна, стои паметникът на жертвите от геноцида над арменския народ, издигнат през 1990 г. по проект на скулптора Хари Норхайк Арабян. Надписът му говори за депортирането и убийството на над милион арменци между 1915 и 1918 г. Бургаската арменска общност е една от по-старите по българския бряг, а църквата още се използва, така че двете неща — действащ храм и паметник на катастрофа — заемат един и същ малък двор. Работно време не е публикувано, което тук е нормално; пробвайте сутрин.