Бургаски залив

Струва си отбивката

Бургаският залив е най-голямото врязване по цялото това крайбрежие, от нос Емине на север до Маслен нос на юг, и всяко селище, солница, лагуна и пристанище в този пътеводител съществуват заради него. Залив не се посещава, но може да се застане на края на моста или на хълма Лале баир и да се види защо гърците, римляните и солопроизводителите са избрали точно него.

Разказ

Предистория

Работата я върши формата на брега. Дълга плитка дъга, обърната на изток, събира наноси, изхвърля пясъчни коси и затваря лагуни зад тях; така са се образували Атанасовското, Поморийското и старият Мандренски лиман, и затова толкова сол и толкова птици са събрани на едно място. Същата дъга дава сигурна котвена стоянка при почти всякакъв вятър и затова Аполония е основана в единия ѝ край през VII век пр. Хр., а Анхиало в другия.

Островите на залива са все в южния край: Свети Иван и Свети Петър пред Созопол, Свети Кирик, прилепен към града, Свети Тома по-надолу и Света Анастасия навътре в самия залив. Всички са вулканични. Северният бряг е нисък и пясъчен до Поморие и после се вдига в последните хълмове на Стара планина при Емине.

Това, което заливът е днес, е работещ рейд. Танкери стоят навън в чакане за петролния терминал, пристанищните кранове вървят по западния бряг, а рафинерията стои зад Вая. Българите отдругаде намират това за грозно. То е и нещото, което прави Бургас истински град, а не курорт, и гледката от края на моста — острови отдясно, кранове отляво, солници зад гърба ви — е честната.