Гранитски дъб

Струва си отбивката

Летен дъб в село на Тракийската равнина, който стои горе-долу от IV век сл.Хр. Броенето на годишните пръстени в началото на 80-те дава 1 637, което поставя покълването около 345 г. Сега умира — един голям клон още се разлиства, а останалото е суха дървесина — и това е причина да се отиде да се види, а не причина да не се ходи.

Разказ

Предистория

Дървото е в Гранит, село в равнината между Пловдив и Стара Загора, и не се обявява. Измерванията от 80-те дават обиколка на ствола 7,45 м, височина 23,4 м и корона, разпростряна над около хиляда кв. м. Ботаническа проба брои 1 637 годишни пръстена, което датира фиданката към около 345 г. сл.Хр. — преди Римската империя да се е разделила окончателно на две и много преди да има България.

Сега си отива. По-голямата част от короната е мъртва и през последните години само един от големите клони се разлиства всяка пролет, макар че дървото продължава да дава жълъди. Дали ще се възстанови, никой не може да обещае: дъбовете издържат в такова състояние с десетилетия, но могат и да паднат в една буря.

В Гранит няма друго, а при дървото няма никакви удобства. Стои си там, на открито, безплатно, и се разглежда както трябва за около десет минути. Дали това оправдава отбиването от пътя Пловдив–Стара Загора, зависи изцяло от това как се чувствате пред много стари живи неща.