Златни пясъци

Струва си отбивката

Тринайсет кв. км дъб и габър, които вървят около девет километра по брега и са едва малко над километър навътре, защитени от 1943 г. — много преди курорта, който днес опира в тях. Това е разходка, а не дивота. Причината да се качите вътре е Аладжа манастир, изсечен в скала в границите на парка, и това, че в гората е с двайсет градуса по-хладно, отколкото на плажа.

Разказ

Предистория

Гората е заделена през 1943 г. под името Хачука, когато този бряг е бил дървета и рибарски села. Хотелите идват през 50-те и 60-те и спират на границата на гората, и тази граница се държи оттогава — затова курорт с такъв размер има непосредствено зад себе си истинска стара гора, а не храсталак.

Вътре има около четиристотин растителни вида и смесен широколистен покров от дъб, габър, бряст, явор и липа, с извори, сърни, диви свине и малко под осемдесет регистрирани птици. Маркирани пътеки се качват навътре от курорта към Аладжа; равномерно нагорнище на сянка, което е най-добрият аргумент да се направи през юли, вместо разходка по алеята.

Очаквайте компания в долната част през сезона, защото долните пътеки започват между хотелите, и много по-малко на километър навътре. Извън сезона, когато курортът е затворен и леко мрачен, гората е основната причина изобщо да сте на Златни пясъци.