Етър

Струва си отбивката

Лазар Донков го отваря през септември 1964 г. като първия музей на открито в страната, а отличителното му е, че машините работят. Воденици, тепавици и бичкиджийница се движат от Сивек, който минава през обекта, а в занаятчийските работилници стоят хора, които наистина правят неща. Идвайте в първия час след отварянето; към обед автобусите от Велико Търново са вътре.

Разказ

Предистория

Идеята, за която Донков се бори, е, че миналото трябва да се вижда, за да бъде разбрано, а мястото, което избира, прави това лесно: участък от река Сивек южно от Габрово, където и без това е имало водни работилници. Строителството започва през 1963 г. с възстановяване на наличното — примитивна воденица караджейка, тепавица, валявица — и после с пренасяне на още сгради от селата около Централна Стара планина. Отваря на 7 септември 1964 г.

Полученото покрива около седем хектара и някъде петдесет постройки и държи единствената в България сбирка от водни технически съоръжения. Точно заради тази част си струва да се постои неподвижно. Това не са макети. Водата е отбита по улеи, колелата се въртят, а тепавицата чука плат така, както го е правила, когато платът се е довършвал точно така.

Другата половина е занаятчийската улица, редица от шестнайсетина възрожденски сгради с работилници долу и жилище горе, която възстановява търговската улица на балкански град от XIX век. Звънчарство, кожарство, дърворезба, коларство, грънчарство, хлебарство, маслобойство, изработка на инструменти: занаятите се работят, а не се излагат, и това, което майсторите правят, е това, което се продава. В разгара на лятото клони към сувенирна зона, но сградите, реката и машините държат нещата заедно.