Дюлински проход

Струва си отбивката

Дюлинският проход прекарва пътя през източния край на Стара планина между Бургаското поле и долината на Камчия. Не е разходка и на върха няма нищо, но е алтернативата на крайбрежния път, когато крайбрежният път е задръстен през август, а гората от двете му страни е от онзи тип местност, за която българският бряг е забравил, че я има.

Разказ

Предистория

Източната Стара планина тук е ниска, залесена и заоблена, а проходите през нея са полегати по български мерки. Дюлински е един от тях и върви на север от Бургаското поле към Камчия. Пътят е асфалт, две ленти, и през по-голямата част от годината е празен.

Това, което го препоръчва, е сметката. Крайбрежният път между Бургас и Варна минава през Обзор и Бяла и е едно от най-тежките тесни гърла в страната през юли и август, с трафика от Несебър и Слънчев бряг, който се влива в него. През прохода навътре излиза по-дълго на хартия и често по-бързо на практика, а и е много по-добро каране: бук и дъб, малки села, без билбордове и без автобуси.

На върха няма нищо — няма гледка, няма кафене, няма знак, за който да си струва да се спре. Удоволствието е в преминаването и в това, което е отстрани: Айтоска и Еминска планина на запад и на изток, Камчийската гора на север, а по странични пътища се стига до Кара дере и Иракли. През зимата проходът понякога затваря от сняг, а пътят е неосветен и непростителен нощем. За всеки, който кара между Бургас и Варна в разгара на сезона и има малко време в излишък, това е по-добрият маршрут и почти никой не го хваща.