Доспат

Струва си отбивката

Двайсет и два кв. км вода на хиляда и двеста метра, събрани в смърчова котловина в Западните Родопи — достатъчно високо, че лятната жега на полето просто да я няма. Повечето хора, които ще видите, ловят риба; останалите са на пътя между Доспат и Сърница по североизточния бряг. Много малко инфраструктура, в което е и по-голямата част от привлекателността. Носете топли дрехи дори през август.

Разказ

Предистория

Река Доспат е преградена между 1963 и 1968 г., а водата започва да се качва през 1967 г. над висока долина на около 1 200 м. Резултатът е един от по-големите язовири в България — около двайсет и два кв. км, деветнайсет километра дълъг, с около 449 млн. куб. м вода — и най-високо разположеният от тях, което определя характера му. Стената е скромна за обема зад нея: шейсет метра висока и 230 дълга.

Предназначението му е ток. Доспат е началото на хидроенергийна каскада, която слиза през Тешел и продължава в системата на Въча, използвайки денивелацията между родопското плато и Тракийската низина. Селата Орлино и Бърдуче потъват при напълването, заедно с част от Круша.

Това, което се прави тук сега, е риболов. Ловят се шаран, пъстърва, костур, бяла риба и червеноперка, а през лятото брегът е редица от въдици. Доспат и Сърница са в двата края, с къщи за гости, а пътят между тях по североизточния бряг е приятен час. Няма крайбрежна алея и няма курорт. Идвайте заради водата, гората и въздуха и помнете, че на тази височина вечерта пада с петнайсет градуса, без да пита.