Успение Богородично

Струва си отбивката

Ориентирът, пред който цяла Варна си насрочва срещи, и по-млад, отколкото изглежда. Основният камък е положен през 1880 г., две години след края на османското владичество, и градът го строи като изявление за това в какво се е превърнал. По-голямата част от видяното вътре е от XX, а не от XIX век. Входът е свободен и е отворено през деня; петнайсет минути стигат, освен ако не върви служба.

Разказ

Предистория

Основният камък е положен през август 1880 г., а първата литургия е отслужена шест години по-късно, през август 1886 г. Проектът минава през няколко ръце — архитект от Одеса, после общинският архитект Купка — а строежът е воден от майстор, докаран от Трявна през 1884 г. Посвещението почита руската императрица Мария Александровна, което ви казва накъде е гледала Варна тогава.

Камбанарията е съвсем отделна глава: 38 м, вдигната между 1941 и 1943 г. Изписването на притвора започва чак след 1949 г., а стъклописите — Кирил и Методий, Климент, Ангеларий — влизат през 60-те години. Тоест църквата не е един момент, а бавен спор, разтеглен през осемдесет години, и затова интериорът изглежда по-нов от черупката.

Планът е кръстокуполна базилика с приблизително 35 м страна и три кораба. Работи най-добре рано, преди площадът отвън да се напълни и докато светлината още влиза ниско от изток.