Часовниковата кула в Карнобат

Струва си отбивката

Българските възрожденски часовникови кули обикновено са четвъртити и каменни по цялата височина. Тази, построена през 1875 г. от трявненски майстори, започва четвъртита и по средата преминава в осмостенна призма, с паянтова конструкция над камъка. Двайсет и три метра и половина до върха на шиша. Безплатна е, отнема петнайсет минути и е на кратка разходка от музея.

Разказ

Предистория

Кулата се вдига по инициатива на турски първенец на градчето и е строена от трявненски майстори от местен камък. Четвъртитото тяло е пет цяло четирийсет и пет метра отвън и се качва пет цяло и три метра, преди да стане осмостенна призма; камъкът стига четиринайсет метра, а паянтовата надстройка добавя шест цяло и седем, което прави двайсет и три цяло четирийсет и пет метра с покрива и шиша. Вратата е от североизток, а дървена стълба вътре води нагоре до часовниковия механизъм. Камбаната пристига от Румъния на седми февруари 1875 г.

Това, което я прави достойна за спиране, е, че не следва образеца. Българската възрожденска часовникова кула е разпознаваем тип и това е нарочно отклонение от него, което градският музей отбелязва с известна гордост.

Самият Карнобат е обикновен вътрешен град на час западно от Бургас, на пътя и железницата за София, и не задържа повечето пътуващи. Ако спирате, музеят е причината: основан през 1921 г. от директора на местната гимназия и втората музейна сбирка в Югоизточна България след дебелтската, той стопанисва часовниковата кула, крепостта Марцели, еврейския некропол, Синанбеевия хамам и Черната джамия. Археологическата му сграда отваря по предварителна заявка в делнични дни, а къщата музей на улица „Димитър Полянов“ работи с обикновено делнично време.