Рождество Христово

Струва си отбивката

От улицата е дълъг, нисък, полувкопан каменен навес без кула и без прозорци — което е било условието изобщо да се построи църква под османска власт. Вътре всяка повърхност на наоса, притвора, женското отделение и параклиса е изписана, на етапи между 1597 и 1681 г. Над две хиляди кв. м стенописи. На четири километра от Велико Търново и най-добрият половин час в района.

Разказ

Предистория

Арбанаси е на платото над Велико Търново — село от укрепени каменни къщи, вдигнати от търговски фамилии, които имат пари и привилегии, но нямат право да изглеждат така. „Рождество Христово“ следва същата логика. Расте на етапи — първо само наосът, после притвор, после женско отделение, после параклис „Свети Йоан Кръстител“, свързани от Г-образна галерия — и през цялото време остава нарочно ниска и гола отвън.

Стенописите вътре са правени близо век, в датирани етапи през 1597, 1632, 1638, 1643, 1649 и 1681 г., от майстори зографи и работилници от целите Балкани. Резултатът не е единна програма, а натрупване: старозаветни и новозаветни цикли, житието на Христос, Богородица, светци по календара, Страшен съд и — в галерията — фриз с древногръцки философи, Аристотел и останалите, подредени като неволни свидетели на християнската истина. Тази условност се среща и другаде в православния свят, но рядко така пълно.

Общо стотици композиции и няколко хиляди фигури на над две хиляди кв. м, което прави интериора един от най-плътно изписаните в българските земи. Той е и четим по начин, по който много стенописни цикли не са: това е селска църква и програмата е направена да се разчита от хората, застанали в нея. Още две арбанашки църкви и няколко от търговските къщи се посещават по същата билетна система, ако искате да направите от това цяла сутрин.