„Успение Богородично“

Струва си отбивката

Най-голямата православна църква в Пловдив, вдигната от брациговски майстори между 1844 и 1852 г. с търговски пари, с четиринайсетметров иконостас, резбован от братята Станишеви от Дебърската школа, и икони от Никола Одринчанин. Истинската ѝ тежест е политическа: на Коледа 1859 г. литургията тук е отслужена на църковнославянски, а не на гръцки — съзнателен ход в дългата борба за българска църква. Свободен вход.

Разказ

Предистория

Вероятно още през IX или X век на това място е имало християнско светилище, а през османския период тук стои църква. През 40-те години на XIX век енорията събаря старата и възлага на майстори от Брацигово, чиито строители работят из цяла Южна България, да вдигнат нещо по-голямо и изцяло от камък. Работата върви от 1844 до около 1852 г. и е финансирана до голяма степен от братята Чалъкови, търговци от Копривщица, които печелят пари в османската икономика и харчат немалко от тях за български институции.

Интериорът е възрожденско майсторство в най-самоуверения си вид. Иконостасът е приблизително четиринайсет на четири метра и е резбован в сдържан ампир, приписван на Антон и Димитър Станишеви от Дебърската школа; повечето му икони са на Никола Одринчанин. Камбанарията отвън, с часовниковите си циферблати, е добавена през 1881 г. по проект на Йосиф Шнитер, архитектът, оформил голяма част от съвременния Пловдив.

Случилото се вътре през 1859 г. тежи повече от всичко това. Православната църква в България тогава е под гръкоезичната Цариградска патриаршия и езикът на службата е спорът. На 30 ноември тук Апостолът е прочетен на славянски; на Коледа следва цялата литургия. Единайсет години по-късно султански ферман създава Българската екзархия и тази църква става нейна катедрала в Пловдив.