Свети архангели Михаил и Гавраил

Струва си отбивката

Малка църква от XIII век на улица „Венера“, 13,9 на 5,3 м, еднокорабна и кръстовидна с притвор, украсена със строгост, която възнаграждава внимателния поглед: арките са подчертани с тройни редове зелени глазирани керамични плочки, а полетата под тях са запълнени с дребни каменни блокчета и двойки тухли, наредени като шахматна дъска. Куполът и камбанарията ги няма. Безплатна е и отнема десет минути.

Разказ

Предистория

Църквата е имала три врати — една на северната стена направо в наоса и две към притвора — и три малки многостенни апсиди на изток, пробити с отвори. Над притвора е стояла правоъгълна кула, до която се е стигало, както при „Пантократор“, по каменна стълба, скрита в западната стена. Кулата и куполът ги няма; остава тялото на сградата и кожата ѝ.

Кожата е интересното. Там, където „Свети Йоан Алитургетос“ е разточителен, „Свети архангели“ е дисциплиниран: зелените глазирани дискове вървят по три, тухлата е наредена в строго редуване и цялата фасада се чете като овладяно упражнение, а не като показ. Да се видят двете в рамките на десет минути една от друга е най-краткият добър урок по този стил.

Музеят я датира към XIII век на страницата за паметника и към XIV на страницата с историята, и въпросът не е решен. Църквата е третата спирка по общинския маршрут „Духовен път“, но не влиза в билетната схема на музея и работно време за нея не е публикувано, така че разчитайте на това, което се вижда отвън. Загубата не е голяма: вътре е голо, а смисълът на тези сгради винаги е бил в това, което показват към улицата.