Свети Йоан Алитургетос

Струва си отбивката

„Алитургетос“ е върхът на несебърския стил и руина. XIV век, кръстовидна, осемнайсет и половина на десет метра, с четири двойки колони, носили някога купол, и източен фронт от бял камък и червена тухла, наредени в мотиви, които приличат на бродерия. Всяка фасада е зидана различно. Земетресението от 1913 г. взема покрива и той никога не е върнат. Не струва нищо и е над пристанището.

Разказ

Предистория

Името значи неосветена и обичайното обяснение е, че тук никога не е служена литургия, макар никой да не може да каже защо. Сигурното е, че е строена в момента, в който майсторите по този бряг са най-изобретателни, и че са третирали стените като поле за шарка: редуващи се редове дялан варовик и тухла, керамични плочки, вградени в зидарията, и мотиви мрежа, шахматна дъска, слънце и плитка, изкарани в тимпаните на слепите арки.

Източната фасада, с трите си апсиди, ниши и елегантни арки, е най-запазената и е тази, пред която се застава. Има каменни скулптури с растителен орнамент, форми, взети от морето, и човешки фигури, а над тях гирлянди от глинени панички и четирилистници.

Земетресението от 1913 г. нанася сериозни щети по целия бряг и в Несебър тази сграда понася най-тежкото. Остава отворена черупка, в която аркадите още се четат. Стои над пристанището, до амфитеатъра на открито на улица „Рибарска“, малко встрани от главната обиколка, което значи, че често е празна, когато църквите в центъра не са. Късен следобед, когато слънцето заобикаля от югозапад върху източния фронт, е моментът, в който тухлената зидария прави това, за което е направена.