Черни връх

Струва си отбивката

2 290 м, четвърти в страната след Мусала, Вихрен и Ботев, и единственият от четирите, който може да се изкачи между закуската и обяда с тръгване от столица. От хижа Алеко са 450 м изкачване по пътека, без катерене. Върхът е плосък каменист купол с метеорологична станция на него, а не точка, на която се стъпва.

Разказ

Предистория

През август 1895 г. писателят Алеко Константинов извежда тук около триста души наведнъж, сред тях Иван Вазов, и от този ден се води организираният български планински туризъм. Годишнината още се отбелязва в планината всяка година. Всичко останало на Витоша — хижите, маркираните пътеки, съюзът, който изтласка парка до съществуване — идва оттам.

Върхът се измерва, а не се възхищава. Метеорологична станция стои тук от 1935 г.; дългосрочният запис е тундров климат, средна годишна температура около 0,3 °C, крайности −27,4 °C и +22,7 °C, средна скорост на вятъра 9,3 м/с и около 1 175 мм валеж годишно. Той е сред най-ветровитите върхове в Европа и причината е формата на планината: широк открит купол, пред който няма нищо.

В ясен ден на юг се изправят рилските върхове, а Софийското поле се вижда почти цялото разстлано отдолу. В облак се вижда станцията и почти нищо друго, а хората пак се качват в облак, защото пътеката е очевидна и разстоянието е късо. Късо е. То е и две хиляди метра над града, а през зимата разликата между двете не е въпрос на градуси, а на екипировка.