Софийска синагога

Струва си отбивката

Осветена през 1909 г. за общност, произхождаща от евреите, прогонени от Испания и заселили се из османските Балкани, и построена за доста над хиляда богомолци. Виенският месингов полилей е най-големият в страната. На горния етаж има малък музей, в който е и причината българските евреи да не бъдат депортирани. Идвайте в делничен ден — затваря за два празнични цикъла.

Разказ

Предистория

Проектант е Фридрих Грюнангер, който работи по нея от 1905 г. и предава испано-мавританска сграда с детайли от виенския сецесион. Осветена е на 9 септември 1909 г. пред цар Фердинанд и министър-председателя. Главната зала е осмоъгълна, куполът е 19 м в диаметър и 23 м до вътрешната страна на темето, 31 м до върха отвън; в молитвената зала има 1 170 места. Мозайката е венецианска, колоните са от карарски мрамор, дограмата е от славонски дъб, а полилеят е дошъл от Виена. Бомба удря североизточния ъгъл на 13 април 1944 г. и не избухва, но ударната вълна изнася стъклописите.

Музеят на горния етаж има две постоянни експозиции — за еврейските общности в България и за Холокоста. Втората носи история с две половини, които трябва да се разказват заедно. Около петдесетте хиляди евреи, живеещи в предвоенните граници на България, не са качени на влаковете: бунтът на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев на 19 март 1943 г., подкрепен от висши православни духовници и от обществен протест, принуждава депортациите да бъдат отменени. В същото време над единайсет хиляди евреи от териториите, които България окупира в Беломорска Тракия и Вардарска Македония, са предадени на германците и убити в Треблинка.

Общността днес е частица от онази, за която е оразмерена тази зала. И това е част от онова, което гледате.