Емине

Струва си отбивката

Емине е източният край на Стара планина, точката, в която планинска верига, започнала на сръбската граница, свършва земята. На петдесет и пет километра северно от Бургас, с руините на средновековната крепост Емона, фар и финала на маршрута Ком–Емине, българския участък от европейския дълъг маршрут Е3.

Разказ

Предистория

Носът разделя българското крайбрежие на две. На север от него брегът е отвес и залив; на юг, в Бургаския залив, е пясък, лагуна и сол. Всичко за двете половини на това крайбрежие следва оттам, а носът е мястото, където промяната се вижда.

Нисък нос е, едва около петнайсет метра на самия край, и има славата на най-бурния в България. На него са руините на Емона, средновековна крепост, чието име идва от античното Емон, и бивш манастир; село Емона стои зад него. Фарът още работи.

За пешеходците това е краят на линията. Маршрутът Ком–Емине върви по цялата дължина на Стара планина от връх Ком над Берковица до този нос, около шестстотин километра било, и е класическият български дълъг преход; европейският Е3 го използва. Да пристигнеш пеша на Емине след две-три седмици е една от заглавните сцени на българското планинарство, а носът обикновено е зает от двама-трима души, направили точно това.

За всички останали това е шофиране до Емона и излизане пеша до края. Удобства няма. Крайбрежието непосредствено на север е защитената местност Иракли, а после Карадере — два от най-малко застроените останали участъка в страната, и всичко това е в зони по Натура 2000 за птиците и за местообитанията.