Бургаски фар

Струва си отбивката

Светлината в края на източния вълнолом е първият пристанищен фар в България, запален за пръв път през 1899 г. Вътре не се влиза — работещо съоръжение е, — но може да се стигне пеша дотам през зоната за обществен достъп на пристанището, а гледката назад по скалата с Морската градина отгоре е тази, която хората снимат. Петнайсет минути и няма какво да се плати.

Разказ

Предистория

Първоначалната светлина от 1899 г. стои върху колонна конструкция, висока около петнайсет метра. Преустроена е в цилиндрична кула през 1907 г., а сегашната стоманобетонна кула, на бели и червени ивици, е от 1995 г. Висока е около четиринайсет метра, светлината ѝ е на двайсет и четири метра над морето, дава бял проблясък на всеки три секунди и се вижда на четиринайсет морски мили. Мъглен сигнал звучи по трийсетсекунден режим.

Две по-малки светлини маркират входа на пристанището, построени през 1900 г. и известни на всички като червеният и зеленият, по цветовете около фенерните им помещения. И двете първоначално светят в червено; зеленият сменя цвета си през 1931 г., когато двойката е електрифицирана.

За какво става мястото, е разходката. От моста централният плаж върви на юг близо два километра, широк пясък с парка отгоре, и свършва в пристанището. Двайсет минути в едната посока с бавна крачка, а времето е рано сутрин — плажът се почиства, светлината е зад гърба ви и градът още не се е събудил. Това е и точката, в която туристическият бряг спира и работещият град започва: отвъд вълнолома са крановете, танкерните места и рафинерията на отсрещния бряг на езерото. Не бъркайте тази светлина с онази на остров Света Анастасия, която е съвсем друга кула.