Бургаски влажни зони

Струва си отбивката

Никой друг европейски град с този размер няма четири влажни зони с международен статут в рамките на околовръстното си. Вая на запад, Атанасовско на север, Мандра на юг и Пода там, където последното от тях стига морето, с работеща солница по средата. Три от четирите са рамсарски места. В края на август щъркелите минават в количества, които спират разговора. Не е нужно да сте орнитолог, а само да сте тук в точното време.

Разказ

Предистория

Причината е география. Реещите се птици не пресичат открита вода, ако могат да я избегнат, а Черно море избутва есенната миграция на Източна Европа в коридор между планините и брега — Виа Понтика, която Рамсарската конвенция определя като втория по големина прелетен път в Европа. Бургас е в най-тясната му част, а влажните зони, от които птиците имат нужда, се случва да са също тук.

Четирите са различни по вид и затова списъците с птици се различават. Вая, западно от града, е най-голямото естествено езеро в България, бракично и плитко, с 240 вида в рамсарския си запис. Атанасовско, на север, е свръхсолено и разделено на солници — 1 995 ха, вписани от 1984 г., с 317 вида. Мандра, на юг, е била открита морска лагуна, докато през 1963 г. я затваря стена и я превръща в сладководен язовир; то не е рамсарско място, но орнитологично важното място Мандра–Пода покрива близо шест хиляди ха и държи 245 вида. Пода, тясната ивица, през която Мандра се оттича в морето, има 321 регистрирани вида на около кв. км.

На практика се ползват три места. Пода — заради колонията и заради хората там, които ще ви кажат какво гледате. Точката, на северната дига на Атанасовско, заради самата миграция. Южните солници на Атанасовско — заради басейните с луга, което е къпане, а не наблюдение на птици. Прибавете Лале баир над Мандра заради гледката и имате цял ден, без да излизате от общината.