Българско Черноморие

Струва си отбивката

Това е запис за крайбрежие, а не за място, на което може да се застане — една точка, която върши работа за 378 км, около 130 от тях пясък. Струва си да се знае, преди да резервирате каквото и да е: северът е скала, носове и единични малки заливчета, югът е широки плажове и речни устия, и двете половини стават за съвсем различни почивки.

Разказ

Предистория

Северно от Варна брегът е варовиково плато, което свършва в отвеси — до около седемдесет метра при Калиакра — прорязани тук-там от къси долини, всяка от които стига до водата като по един малък плаж: Болата, Русалка, Тюленово. Южно от Бургас сушата пада, реките се разширяват и пясъкът върви с километри при Ропотамо, Аркутино, Приморско и устието на Велека при Синеморец.

Сезонът върви приблизително от май до октомври. Разгарът на лятото е горещ и морето стига средата на двайсетте градуса, но юли и август са и месеците, в които застроените курорти — Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена — са най-непривлекателни. Май, юни и септември имат по над 240 часа слънце и частица от хората; юли и август минават 300 часа и по-голямата част от населението на Централна Европа.

По крайбрежието са съсредоточени и влажните зони на България: бургаските езера, Поморие, Пода, Дуранкулак и Шабла на далечния север и Странджа там, където хълмовете срещат морето. Това е най-силният аргумент да се дойде през септември — водата е още топла, курортите са се изпразнили, а прелетът е над главата ви.