Ботев

Струва си отбивката

С 2 376 м това е върхът на цялата Стара планина и третият по височина в България, а за разлика от Мусала няма лифт, който да го скъси. Наградата е дължината на билото, което бяга на изток и на запад, и пропадането в Калоферския циркус зад гърба ви. Самият връх е зает от метеорологична станция и голяма радиомачта, което си струва да се знае, преди да тръгнете.

Разказ

Предистория

Ботев е покривът на Стара планина и отдолу не изглежда така. Планината показва над Калофер дълга стена от трева и сипеи, а не връх, а върховото плато, когато стигнете до него, е широко, ветровито и претрупано: метеорологична станция, обслужващи сгради и радиокула, открита през 1966 г., която излъчва към по-голямата част от страната. Пуристите се оплакват. Заради нея обаче горе има подслон, когато времето се обърне, а то се обръща бързо.

Класическият подход започва северно от Калофер при Паниците и следва долината на Тунджа нагоре до хижа Рай на около 1 435 м — три до четири часа и разумно място да се раздели преходът. Над хижата маршрутът минава покрай Райското пръскало, най-високия водопад в страната, и после хваща пътеката Тарзан: стръмен зигзаг през скали със закрепено стоманено въже на две места. При сухо и тихо е просто изкачване с ръце. Мокро, заледено или в облак е частта от планината, която наранява хора.

Направено на един дъх от пътя, това е много дълъг ден с нещо като 1 800 м изкачване. Разделено на две с нощувка на Рай, става хубаво пътуване, а не изпитание за издръжливост, и хващате върха рано, преди да се натрупа следобедният облак. Така или иначе, проверете прогнозата два пъти и бъдете готови да се върнете — от билото няма бърз изход.