Борисова градина

Струва си отбивката

Триста ха, които започват при Орлов мост и се качват на югоизток, далеч от движението. Вътре са езерото Ариана, два футболни стадиона, астрономическа обсерватория от 1897 г., телевизионната кула и голям комунистически паметник. Не е декор и не е точно за посетители — просто там ходи София вечер, което е и причината да се мине през нея.

Разказ

Предистория

Кметът на града докарва швейцарски градинар, Даниел Неф, от Букурещ през 1882 г., за да направи София градина. Неф чертае първия план същата пролет, урежда разсадник, построява си къща на място и започва да засажда през 1884 г. — акация, черница, бряст. Йозеф Фрай поема през 1906 г. и го бута към цветята, като разпланира розариум. Георги Духтев го наследява през 1934 г., добавя още хиляда и четиристотин рози и японско кътче. Необичайното е, че никой от тримата не разкъсва направеното преди него; всеки работи вътре в предишния план.

Паркът носи името на цар Борис III. По-късните добавки не показват същата сдържаност: Националният стадион „Васил Левски“ влиза през 50-те, стадион „Българска армия“ през 60-те, телевизионната кула през 1959 г., а Братската могила стои на възвишение по средата.

Езерото Ариана към Орлов мост има водни колела през лятото и става пързалка през зимата. Отвъд него пътеките бързо утихват. Паркът е достатъчно голям, че в делничен следобед да изгубите града напълно на около десет минути навътре от едно от най-натоварените кръстовища в страната.