Бистришко бранище

Струва си отбивката

На 22 май 2001 г. вихрушка поваля около седемдесет и пет хектара стар смърч тук. В падналата дървесина се завъжда корояд и до края на 2004 г. по-голямата част от гората в резервата е мъртва — около шестстотин хектара сиви изправени стволове на склона право над София. Никой не я почисти, нарочно. Странно и поучително нещо е да се мине покрай него.

Разказ

Предистория

Резерватът е обявен на 27 октомври 1934 г. със същата заповед, която създава парка, и е разширен през 1980 г. до малко над хиляда и сто хектара. Заема източния склон на планината под върховете Голям и Малък Резен и Скопарник и обхваща горното течение на Бистришка и Янчевска река, от около 1 430 м до близо 2 290. Дълъг е приблизително четири километра и половина и широк три.

Това, което е пазел, е първична смърчова гора: дървета средно на век и повече, най-старите на 140–150 години и до метър и трийсет в диаметър, корони над двайсет и пет метра. ЮНЕСКО го добавя към мрежата „Човекът и биосферата“ през 1977 г., а през 2021 г. той отпада от програмата.

Решението след ветровала от 2001 г. е дървесината да остане там, където е паднала — резерватът съществува, за да оставя естествените процеси да си вървят, а разчистването би било обратното на смисъла му. Короядите свършват останалото. Това, което пресичате днес, е дълъг участък изправена мъртва дървесина с млад растеж, който се провира през нея, тоест възобновяване в мащаб, който рядко може да се гледа. Още едно нещо, което да се търси от града: голямата снежна преспа под Голям Резен се задържа до юли, понякога и до август, и се вижда от софийските улици.