Белоградчишки скали

Струва си отбивката

Трийсет километра изветрели скални образувания, които хората от векове кръщават на конници и мадони — и крепост, която просто е използвала три от тях за стени. Късният следобед прави цялото било оранжево; това е часът, в който да стоите на него. Първо проверете кога затварят — извън сезона портата на крепостта се заключва в пет, а последният вход е час преди това.

Разказ

Предистория

Скалите са триаски пясъчник и конгломерат, оцветени в червено от желязо, и вървят около трийсет километра в пояс, широк три до пет километра, като се издигат до 200 м над земята. Изветрянето ги е оставило като стълбове и игли, а местният навик да ги кръщават е от много отдавна: Мадоната, Конникът, Ученичката, Монасите, Мечката, Адам и Ева.

Крепостта е вградена в тях и точно това прави мястото необичайно. Римляните вдигат първите стени тук през I–III век, като използват елипсовидна скална тераса за основа и оставят естествения камък да свърши по-голямата част от отбранителната работа. Иван Срацимир я разширява през XIV век; османците я преустрояват както трябва между 1805 и 1837 г., като докарват първо френски, после италиански военни инженери, и резултатът е три двора, стени, високи 12 м, и 365 бойници. През 1850 г. няколко хиляди въстаници я обсаждат десет дни с около двеста огнестрелни оръжия помежду си и губят.

Маршрутът през нея започва с калдъръм и после става много стълби, като до горната площадка се стига по стръмни метални стълби, по-открити, отколкото повечето хора очакват. В билета влиза беседа с екскурзовод или аудиогид. Отделете час и половина и се качете късно — по обед скалата не прави почти нищо, а в шест прави всичко.