Белоградчишка обсерватория

Струва си отбивката

Започва през 1961 г. като първата ученическа обсерватория в страната, сглобена от местен учител по физика, а днес е една от двете станции на Института по астрономия. 60-сантиметровият „Цайс“, който получава през 1969 г., е вторият по големина телескоп в България, когато влиза в работа. Струва си разходката, защото е истински изследователски обект, а не атракция, а тъмнината тук е истинска.

Разказ

Предистория

Христо Костов, който преподава физика в града, започва обсерваторията през 1961 г. и в първите ѝ години тя е единствената ученическа обсерватория в България. През 60-те и до средата на 70-те Институтът по астрономия използва мястото като база за следене на изкуствени спътници, а от 1976 г. го поема изцяло. Днес е една от двете наблюдателни станции на института, а другата е националната обсерватория на Рожен в Родопите.

Под три купола стоят три инструмента. Първоначалният е 15-сантиметров „Цайс“ Касегрен. 60-сантиметровият „Цайс“ Касегрен влиза в шестметров купол през 1969 г. и тогава е вторият по големина телескоп в страната; той и днес е работещият тук. През 1994 г. е добавен 14-инчов „Селестрон“ Шмид-Касегрен в по-малък купол, построен по-рано. Програмата е обикновена професионална астрофизика, а не популяризация, и затова посещенията вървят по условията на персонала, а не на посетителя.

Дневните посещения показват инструментите, куполите и изображения на записаното тук. Вечерните сесии, уговаряни предварително и отменяни от облак без извинения, ви слагат на окуляра — Луната, Юпитер, Сатурн, по-ярките обекти от дълбокото небе. Стои на няколко минути пеша от портата на крепостта, така че не струва допълнително пътуване, само допълнителна вечер.