Белоградчишка крепост

Струва си отбивката

Стени са градени само от две страни. От другите пясъчник, висок 70 м, вече е свършил работата, а римляните, средновековните българи и османците поред са добавяли към даденото от скалата. Три двора се качват един зад друг, а горният е открито катерене по стъпала с дълго пропадане отстрани. Не е за хора, които не са сигурни в краката си.

Разказ

Предистория

Запазеното е предимно от началото на XIX век. Стените са над два метра дебели в основата и до дванайсет високи и ограждат малко над десет хиляди кв. м в три отделни двора, свързани с порти, всеки следващ по-висок и по-малък от предишния. Горният двор едва ли е двор — джоб земя между скални кули, със стъпала, изсечени към гледките над него.

Първи тук строят римляните, и то леко: това е било наблюдателница, а не опорна точка. През XIV век Иван Срацимир я разширява до второто по значение укрепление в земите си след самия Видин. Османците я превземат през 1396 г. и после, изправени пред упорита хайдушка и въстаническа дейност в тези хълмове, продължават да я уголемяват. Цялостното преустройство идва в началото на XIX век, с участието на френски и италиански инженери, и затова части от зидарията изглеждат странно европейски за османски гарнизон.

Мястото си в българската памет крепостта печели по грозния начин: оттук е потушено Белоградчишкото въстание от 1850 г. Последната ѝ военна употреба е Сръбско-българската война от 1885 г. Днес се стопанисва от историческия музей на града, а в билета влиза беседа с екскурзовод или аудиогид, който тръгва на всеки половин час.