Белене

Струва си отбивката

Четиринайсет километра върба, топола и отводнена земеделска земя насред Дунав, до които се стига от Белене по понтонен мост. Западният край е действащ затвор върху мястото на трудовия лагер, държал политически затворници от края на 40-те години. Източният край е резерватът Персински блата. Тук не се скита. Място за разбиране, а не за ходене.

Разказ

Предистория

Персин по картите, Белене за всички останали: около четирийсет и един кв. км, образувани там, където няколко по-малки острова се сливат от наносите, изградени от речна утайка, дебела петнайсет до двайсет метра, и издигащи се едва девет метра над водата. Отводнителни работи превръщат по-високите запад и център в обработваема земя. Ниският изток още е изоставени ръкави, постоянно блато и заливна гора и потъва, когато Дунав дойде.

Лагерът е причината повечето българи да знаят името. Работи на етапи от края на 40-те през 50-те години и държи политически затворници; той е най-близкото до едно име на място, с което България обозначава онова десетилетие. Днес на мястото работи затвор и тази половина на острова е затворена.

Източната половина става резерват Персински блата през 1981 г. и днес е ядрото на природен парк Персина. Регистрирани са над 170 вида птици, сред тях блестящ ибис, малък корморан, черночела сврачка и червеногуша гъска, а в гората има дива свиня, чакал, лисица и видра. Двата факта стоят на едни и същи четиринайсет километра тиня и няма удобен начин да се държат заедно — което в крайна сметка е причината да се дойде.