Света Богородица Елеуса (Несебър)

Струва си отбивката

Най-ясното доказателство в България, че морето се е покачило. Елеуса е трикорабна базилика от VI век, двайсет и осем на осемнайсет метра, а северната ѝ част и отсечка от средния кораб днес са под водата. Останалото стои на северния бряг на полуострова до каменната вятърна мелница, свободно и отворено. Идвайте на първа светлина, когато водата е гладка и се вижда и останалото.

Разказ

Предистория

Базиликата има три апсиди и притвор, като двата странични кораба носят по-малки апсиди, обърнати на север и на юг — тричастен източен край, който музеят сравнява със „Света София“ в центъра на града, с разликата на тази утроена апсида. Разкопките започват през 1920 г. и останките са частично реставрирани.

Писмени извори я споменават до XIV век, когато вече е част от манастирски комплекс. Иконата ѝ на Богородица Елеуса, Умиление, е обкована в сребро от цар Иван Александър, което казва нещо за положението на обителта.

Потъването не е драматично за гледане и иска подходящи условия: спокойна вода, ниско слънце, без вятър. Ранна сутрин през септември е идеалното. По оцелялата зидария се проследяват линиите на стените, които продължават навън в плитчината, и мащабът на изчезналото става очевиден. Обектът е неограден, на крайбрежната пътека по северния ръб, а каменната вятърна мелница до него също заслужава двете минути — цилиндър от ломен камък с дъбова стълба вътре и воденични камъни, още на място на третия етаж.