Стара планина

Струва си отбивката

530 км планина през цялата ширина на страната, от сръбската граница до скалата над Черно море при нос Емине. Не е толкова място, което се посещава, колкото място, което се пресича, и то многократно; тя решава времето, проходите и историята от двете си страни. За да се срещнете с нея както трябва, минете проход с кола или извървете участък от билната пътека.

Разказ

Предистория

Древните са я наричали Хемус; полуостровът дължи по-късното си име на турската дума за планинска верига, приложена именно към нея. Простира се приблизително от запад на изток на около 530 км през България и навлиза в Сърбия, достига 2 376 м на Ботев и разделя страната физически и културно — Дунавската равнина с дългите си студени зими на север, Тракийската низина и Розовата долина на юг.

Тази география я прави линията, на която всичко се е решавало. Проходите — Шипка, Беклемето, Вратник, Златица — са местата, където са спирани армии и където пътната мрежа и днес се провира. В горите са се криели хайдутите. Защитата на Шипка през 1877 г., въстанието от 1876 г. в селата отдолу, партизанските отряди от 40-те години: едни и същи била, отново и отново.

За посетителя веригата се разпада на използваеми парчета. Централният дял е най-висок и най-защитен, в границите на националния парк Централен Балкан. Западният край около Враца и Искърския пролом е варовик и пещери. Източният се снишава и свършва в морето. По цялото било върви маршрутът Ком–Емине, част от европейския Е3, класическият дълъг български преход, който отнема на повечето хора три до четири седмици. Хижите по него са на приблизително дневни преходи. Не е нужно да го изминете целия — двудневен билен участък с нощувка в хижа е най-евтиният начин да разберете формата на страната.