Балчишки дворец

Струва си отбивката

Между 1924 и 1937 г. румънската кралица Мария си построява редица ниски бели вили, слизащи стъпаловидно по брега в Балчик — тогава градът е румънски и остава такъв до 1940 г. Главната къща носи минаре, а на няколко крачки има християнски параклис. Терасите отдолу днес са ботаническа градина с една от най-големите открити кактусови сбирки в Европа. Идвайте рано или извън сезона.

Разказ

Предистория

Южна Добруджа минава към Румъния през 1913 г. и се връща на България с Крайовската спогодба от 1940 г. В този промеждутък кралица Мария, харесала мястото от пръв поглед, си построява тук лятна резиденция от 1924 г. нататък, завършена около 1937 г. Това не е един дворец, а разпръснати малки сгради, които следват склона до водата и смесват български, византийски, мавритански и трансилвански мотиви. Минарето до параклиса не е шега и не е каприз — религиозните пристрастия на кралицата са необичайно широки и сградите го казват.

Засаждането започва заедно с къщата: швейцарски ботаник се захваща през 1926 г., а след 1940 г. терасите официално са превърнати в ботаническа градина. Кактусовата сбирка на открито обикновено се смята за втората по големина в Европа; има и канали с водни лилии, рози и — което тук през юли има значение — много сянка.

Работното време се разтяга със сезона, от осем сутринта до осем вечерта в разгара на лятото, до 08:30–17:00 между ноември и март. Възрастните плащат около 10 €, децата между шест и осемнайсет години около 3 €, има и семеен билет. От късна сутрин през лятото е оживено, с автобуси от Албена и Златни пясъци; първият час след отварянето е на онзи, който си е направил труда да дойде.