Бачковски манастир

Струва си отбивката

По-тихо от Рила и по-лесно за стигане от Пловдив, с трапезария, чиито стенописи от XVII век са причината да се дойде. Костницата нагоре по хълма е по-стара от останалото и обикновено е празна. И двете се плащат отделно от свободния двор, а костницата се държи заключена — питайте вътре, вместо да се качвате напосоки.

Разказ

Предистория

Григорий Бакуриани, византийски пълководец от грузински произход на служба при Алексий I Комнин, основава обителта през 1083 г. с парите на брат си. Държал е тя да остане грузинска: уставът, който написва на гръцки и на грузински, докарва първите монаси от Тао и Кларджети и изрично забранява монаси от гръцки произход. Кога манастирът престава да бъде грузински, тук никой няма да ви каже.

От XI век над земята не е останало почти нищо освен костницата, която стои сама на около 300 м източно от стените и е най-старата запазена сграда. Има два етажа — гробове долу, гробищна църква горе — и стенописи от два периода: най-ранните са на зограф от Ивирон от края на XI век, а добавките от XIV век включват цар Иван Александър. Днес е музей, но се държи заключена и се отваря при поискване.

Останалото е от XVII век и по-късно. Съборната църква „Успение Богородично“ е вдигната през 1604 г. върху основите на Бакуриани и пази манастирската икона на Богородица със сребърен обков от 1311 г. Старата трапезария, обновена през 1623 г., носи стенописите, заради които се идва: Дървото Йесеево с дузина антични философи, наредени по стената, сред тях Сократ, Платон и Диоген, и седемте вселенски събора. Захарий Зограф изписва малката църква „Свети Никола“ в южния двор през 1840 г. и слага няколко известни пловдивчани в своя Страшен съд.